Грешки при възпитанието на децата

Ще се спрем на най-често срещаните грешки, които родителите допускат при възпитанието на децата си.

1-во и много важно условие за правилното израстване на децата е последователността. Когато дадем обещание на когото и да било и за каквото и да било трябва да го спазим. За да спазваме обещанията, които сме дали понякога ни се налага да работим извънредно, да не спим, да се притесняваме. Разбира се трудностите много пъти сме си създали сами. Затова е по- добре да не даваме обещания, които нямане намерение или възможност да изпълним. Човека срещу нас, а детето най-вече, очаква с нетърпение да спазим уговорките. При неспазването им отсрещния остава излъган и разочарован. Случва се понякога, когато сме сърдити, не сме в настроение или сме изморени да отправим към детето си някаква закана ( която също е обещание ). Забраняваме нещо или казваме, че ще направим нещо. След малко време, когато афекта премине, съжаляваме за думите си. Тогава решаваме, че сме били много строги и отменяме обещанието. Когато ни е трудно да го изпълним също го отменяме. Когато гледаме детето да се измъчва, защото сме го наказали. Ние сме склонни да отменим обещанието и тогава се случват всички негативни последствия от това. Родителя трябва да има нагласите и убеждението, че лъжата под каквато и да е форма при всички положения уронва човешкото достойнство.

Няма човек на земята независимо на каква възраст е да не изпита огорчение и унижение, когато е излъган. Много е трудно да се придържаш към истината винаги и на всяка цена. Трудно е на всички нива на взаимоотношения, които поддържаме. По-лесно и по-честно спрямо всички е да правим уговорки, които са изпълними и никой не е излъган. Когато спазваме обещанията си печелим много неща. Чувстваме се с чиста съвест и честни хора. Чувстваме се отговорни и изпълнителни хора. Важно е, когато държим на себе си. Когато държим на себе си показваме на детето си, че сме такива хора, показваме му как то трябва да държи на себе си, да изпълнява обещанията си. Детето се учи от примера ни. От най-ранна възраст до зрял човек, наблюдаваме родителите си. Анализираме поведението им. Преценяваме кое работи за нас и кое не. Колкото повече ценни неща сме усвоили като модел, толкова по-лесно се справяме във всякакви ситуации в живота.   Затова трябва да сме последователни. Може да ни коства много но си заслужава. Второто важно правило, което трябва да спазваме във взаимоотношенията с децата си е съгласието между родителите – липса на противоречие. Много често се случва родителите да са на различно мнение по даден въпрос. Когато този въпрос е свързан с детето и се свежда до Може и Не може трябва да се замислим. Детето е малкото същество, което зависи то нас, за да оцелее. Освен,че му осигуряваме сигурност го подготвяме и за живота.

В периода на детството майката и бащата са най-важните хора за детето. Може и други хора да полагат грижи за детето, но правилото важи. Големия човек е важен за детето, той е убежището и авторитета, на който детето може да разчита. Представете си ситуацията, в която детето желае нещо. Иска сладолед, да отиде на разходка или нещо друго. Майката казва Не може. Тя може да има основателна причина за това. Но пристига бащата и казва Може. Не се съобразява с аргументите на майката или има по-силни такива.Какво става с детето? Двамата титани, на които то разчита казват противоположни неща. Това дете няма достатъчно информация, за да може да анализира ситуацията и да прецени, защо реагират така. В първият момент то е много объркано. Не знае кое е правилното. Не знае на кого да вярва. Чуди се, притеснява се. И после, понеже психиката не търпи да е дълго под напрежение намира изход. Детето много добре може да почувства, при кой от родителите какъв номер може да мине и го използва максимално. Играе совалка между тези, които го отглеждат. Успява да изкара от когото каквото може. Особено изразено е това при разведени родители. Ясно е, че това по никакъв начин не се вписва в нормите на що годе добро възпитание. Изхода е много прост. Родители! Говорете си! Особено за важните решения касаещи детето в семейството е нужно разбирателство. Майката и бащата да се разберат на саме или пред детето без разправии, а с интелигентно изтъкване на аргументи да защитят тезата си. Когато се постигне решение то се изпълнява.Ползите и тук са много детето се научава да отстоява позициите си. Научава се да води диалог за постигане на целите си. Не се обърква. Не получава изкривени представи за нещата от живота. Не се сблъсква с противоречиви искания към него.

Е, да детето непрекъснато иска нещо. Колкото по-голямо става, толкова по-големи стават изискванията му. Важното е да се опитваме да спазваме принципа нане противоречие. Когато се случи да сме обещали нещо или да сме дали противоречива информация е добре да си признаем. Да постъпим по човешкия начин. Да се извиним и да обясним. Дори малкото дете ще го оцени. Когато му обясним действията си. Причините за действията си. Детето ще оцени по достойнство това. Когато поддържаме взаимоотношения с приятелите си, не си позволяваме да не изпълняваме обещанията си или днес да сме приятели, а утре не. Нищо не ни коства да бъдем приятели и на децата си. Добре е приятелството да започне от рано, за да е старо и силно. Разбира се отново трябва да направим баланса с ролята на родителя, който изисква. И истината е някъде там където ние и детето се чувстваме добре. /източник/

 

---

Интересни факти за детския мозък

Бебетата са толкова сладки и издават предимно гукащи звуци. Но какво ли става в малкоте им мозъчета?

Според биолозите децата трябва да остават в утробата много повече, за да се развият напълно, но за съжаление тазът на майката не е достатъчно обемист за това.Затова бебето не може да остане в утробата твърде дълго, тъй като му трябва възможност спокойно да излезе от тялото на майката.

Мозъкът на новороденото е четири пъти по-малък от мозъка на възрастен. Знаейки този факт, педиатрите често наричат първите три месеца от живота на бебето четвърти триместър на бремеността. Защото бебето се усмихва не по-рано от десетата седмица след раждането си. Бебетата нямат социални навици и постоянно плачат, което плаши много млади родители, но плачът е само възможност на новороденото бебе да привлече вниманието на околните към проблемите му.

Мозъкът на детето се развива благодарение на реакциите на родителите. Префронталната кора на главния мозък на детето не се контролира силно, затова опитите да бъде възпитано детето на този етап са обречени на фиаско.Новородените се учат да разберат какво е глад, самота, дискомфорт или , а също и как да реагират при болка. Не е възможно едно бебе да не плаче. Всички, независимо дали родителите им обръщат достатъчно внимание или не, плачат най-силно през втория месец от раждането си. Говоренето на безсмислени мили срички е важна част от общуването с детето. Когато децата имитират мимиката на лицето на родителите си, това включва собствените им емоции. Това помага на бебетата да усъвършенстват вроденото разбиране на емоционалното взаимодействие и обяснява защо понякога родителите се опитват с помощта на мимики да покажат преувеличена радост или тъга, за да могат децата лесно да ги имитират.

Мозъкът на бебетата се развива с огромна скорост. Към една година детето вече има мозък, който е на шестдесет процента мозък на възрастен човек. Когато детето отива на детска градина, мозъкът му вече е с оформен размер, но се развива до двадесет и петата му година. След това също продължава да се променя. Мозъкът на детето има много повече невронни връзки, отколкото мозъкът на възрастен човек. Децата имат много по-малко спиращи невротрансмитери. Затова детското възприемане на действителността е по-разсеяно. Децата все още не могат да отсеят какво е важно. Когато децата порастват, мозъкът им минава през процес на опростяване, невронната мрежа придобива необходимата форма и се настройва благодарение на придобития опит. Още от раждането си децата плачат с интонациите, характерни за родния им език. Децата разделят информацията на такава, която е свързана с тях, и информация за всичко останало. Те не затормозяват мозъка си с неща, които не ги интересуват силно.

Бебетата се развиват много по-бързо, ако с тях се занимават и други възрастни хора освен майка им и баща им. Необходими са поне трима възрастни човека, за да ускорят развитието на детския мозък. /източник/

---

 

Изследване на мисленето на деца в начална училищна възраст.

Учителят трябва да бъде запознат с нивото на умствено развитие на ученика, с индивидуалните способности на когнитивната му дейност и качества на ума за да може да осъществи следните цели:
- индивидуален подход;
- подбор на задачи най-ефективно влияещи върху умствената дейност;
- въздействие върху личността на ученика чрез индивидуална оценъчна дейност;
- организиране съвместно с родителите на занимания с цел осъвършенстване на качествата на ума на учениците;
- идентифициране на умствено надарените деца;

За да се оцени правилно умствената дейност на ученика мисленето се разглежда като начин за решаване на задача: обобщен или необобщен.

При обобщения способ (мислене теоретичен тип), се решава не само дадения частен случай, но и всички еднородни задачи. При необобщения способ (емпирическо мислене) се решава само частния случай на задачата.

Емпириричния подход за решаване на задача се изразява в ориентация само към непосредствено наблюдаемите или представени признаци, като първо се събират сведения за всеки обект от задачата поотделно и после резултатите се сравняват.

При теоретическия подход, обратно, решението е насочено към намирането на отношения, съществени за всички случаи, идентични с дадената задача.

На различните подходи към решаване на задачите съответстват и различни действия. Децата с емпирически тип мислене бегло се запознават с условията на задачата и веднага се опитват да я решат на базата на числовите данни или думите характеризиращи отношенията между величините.

"Теоретиците" се зачитат в условието на задачата и извличат отношенията между величините. Процесът на решаване е целенасочен, обмислен и управляем, при което се наблюдават действията: анализ, рефлексия и моделиране.

Рефлексията представлява осмисляне на собствените действия, възможност за изясняване на основанията за тях. Моделирането, в общ план, се заключава във възможност за замяна на едни обекти с други в определени отношения така, че изследването на последните да доведе до ново знание за заместените обекти.

Анализът, рефлексията и моделирането са невъзможни без способността да се действа наум, т.е. способността на човека да си представи предварително какъв ще бъде резултата от неговите усилия. Характерно за действието на ум е планирането на пътя за достигане на определената цел, мислена разработка на стъпките, които ще доведат до желания резултат при определени условия.

Способността да се действа наум се развива през училищната възраст. Колкото е по развита, толкова по-успешно детето ще усъществява самоконтрол по време на учебната дейност.

Метод на А.З.Зак за изследване нивото на развитие на мисленето при деца в училищна възраст.

Тестът се състои от 22 задачи. На децата се раздават по два листа: единият със задачите, другият за отговорите. Имената и признаците за сравнение в условията на задачите може да варират за да се избегне преписване на отговорите. Времето за изпълнение е 20 мин.

Инструкция:

"Деца, раздадени са ви листове с по 22 задачи на тях. Задачи от 1 до 4 са много лесни, за да ги решите е необходимо само да прочетете условието внимателно. В задачите от 5 до 10 са използвани измислени думи, които можете наум да замените с обичайни думи. Задачи 11 и 12 са с животни като приказни герои, тях трябва да решите като използвате само (макар и необичайни) сведенията за животните дадени в условието. На задачите от 13 до 16, като отговор трябва да напишете само едно име. На задачите 17 и 18 - едно или две имена, по ваша преценка. Като отговор на задачите 19-20 - обезателно две имена, а на 21 и 22 задача - три имена, даже и едното да се повтаря."

1 .Ани е по-весела от Катя. Катя е по-весела от Иван. Кой е най-весел от всички?

2. Дани е по-силен от Вера. Вера е по-силна от Ася. Кой е най-силен от тях?

3. Мишо е по-тъмен от Асен. Мишо е по-светъл от Гошо. Кой от тях е най-тъмен ?

4. Вера е по-тежка от Катя. Вера е по-лека от Лили. Коя от тях е най-лека?

5. Катя е по-силна от Лили. Лили е по-силна от Нина. Коя от тях е най-силна?

6. Дани е по-нисък от Димо. Димо е по-нисък от Иво. Кой от тях е най-висок?

7. Петко е по-весел от Илян. Петко е по-тъжен от Гошо. Кой е най-тъжен?

8. Васко е по-слаб от Румен. Васко е по-силен от Гошо. Кой е най-слабия?

9. Марин е по-голям от Любен. Любен е по-голям от Стоян. Кой от тях е най-голям?

10. Ваня е по-лека от Диди. Двете са по-тежки от Петя. Коя е най-лека от всички?

11. Кучето е по-леко от бръмбъра. Кучето е по-тежко от слона. Кой е най-лек от всички?

12. Конят е по-нисък от мухата. Конят е по-висок от жирафа. Кой е най-висок от тях?

13. Иванов е 68 години по-млад от Попов. Попов е 2 години по-стар от Димитров. Кой е най-младият от тях?

14. Киров е 3 кг. по-лек от Попов. Киров е 74 кг. по-тежък от Комаров. Кой от тях е най-тежък?

15. Мими е много по-слаба от Лили.Мими е малко по-силна от Нина. Коя от тях е най-слаба?

16. Вера е малко по-тъмна от Лили. Вера е много по-тъмна от Катя. Коя от тях е най-светла?

17. Петко е по-бавен от Киро. Вальо е по-бърз от Петко. Кой е най-бърз?

18. Сашко е по-тежък от Мими. Димо е по-лек от Сашко. Кой е по-лек?

19. Вили е по-весела от Катя и по-лека от Мими. Вили е по-тъжна от Мими и по-тежка от Катя. Кой е най-тъжен и кой е най-тежък?

20. Рени е по-тъмна ои Лили и по-млада от Нина. Рени е по-светла от Нина и по-голяма от Лили. Кой е най-тъмен и кой е най-млад?

21. Юлка е по-весела от Ася. Ася е по-лека от Соня. Соня е по-силна от Юлка. Юлка е по-тежка от Соня. Соня е по-тъжна от Ася. Ася е по-слаба от Юлка. Коя е най-веселата, най-леката и най-силната от тях?

22. Таня е по-тъмна от Мими. Мими по-млада от Вальо. Вальо е по-нисък от Таня. Таня е по-голяма от Вальо. Вальо е по-светъл от Мими. Мими е по-висока от Таня. Кой е най-светъл, най-висок и най-голям от тях?

Резултатите се записват в таблица:

№	Име на ученика	1	2	3	4	....	22

Правилните отговори се отбелязват с 1, а грешните с 0.

Качествена оценка на решението на задачите:

Ако детето е решило правилно само задача 1, то това говори, че то не може да размени мислено дадено отношение с обратното.

Ако е решило само задачи 1 и 2, то следователно детето може да действа наум в минимална степен.

Успешното решаване на задачи от 1 до 4 свидетелства за относително добро развитие на способноста да се действа наум. Може да се счита, че детето е способно да извършва анализ, но в минимална степен.

Неправилното решение на задачите с безсмислени думи (5-10) свидетелства за недостатъчно задълбочен анализ на условията, за неумение да се забележи структурното сходство на задачите с предходните.

Неправилното решаване на задачи от 11 до 16 също свидетелства за недостатъчно развита способност за анализ. Децата действат на базата на непосредственото впечатление от условието на задачата.

Ако на задачи 17 и 18, като отговор е посочено името на този човек, чието отношение съвпада с въпроса на задачата, можем да говорим за недостатъчно развита рефлексия.

Отказът да се решат задачи 18-22 или грешното им решаване са признак за недостатъчно развита способност за действие на ум. Именно при тези задачи се изисква планиране на хода и етапите на разсъждението по задачата.

Успешното решаване на всички задачи говори за относително високо ниво на формиране на теоретически методи за решаване на проблеми и проблемни ситуации.

Най-лесните задачи (1-4) могат да се решат от повечето ученици в края на първи клас. Най-трудните (последните 4) се решават основно от децата в трети клас. /източник/

---